Компостирането в детайли

Компостът е богат на хумус продукт, който съдържа между 15 и 50% сухо органично вещество от общото тегло, получен в резултат на компостиране. Той е отличен органичен подобрител на почвата, богат на азот, фосфор, калий, калций и магнезий.

Целта на компостирането е оползотворяване на органиката и получаването на стабилен краен продукт за наторяване. В хода на процеса, се дезинфекцира биомасата чрез инактивация на патогени, вируси и паразити, което се осигурява от екзотермичността на самия процес (50 - 70°С). По този начин се намалява и около четири пъти обемът на отпадъците.


Компостирането се състои от няколко етапа – балансиране, аеробна биодеградация и зреене и престой.

1) Балансиране: отпадъците следва да се надробят и да се коригира влажността. Оптималната влажност в компостера е 50-55% вода, което може да се постигне с директното му оросяване и комбиниране на продукти с различна влажност.


Друг важен елемент е балансирането на С и N, чрез смесване на различни типове отпадъци. Оптимумът за протичане на процесите е C:N=30:1. Като източник на въглерод могат да се използват дървени стърготини (които осигуряват и порьозност) и сухи листа (които дават обем и намаляват влажността). Добър източник на азот е тревата, която осигурява влажност и плътност.


2) Аеробна биодеградация и зреене: активната биодеградация протича в рамките на 2-4 седмици и се характеризира с резки температурни колебания от бързите биодеградационни процеси. Зреенето на компоста има много по-ниска скорост на биодеградация, тъй като основното количество органика вече е разградено.


В процесите на биодеградация участват редица бактерии от родовете Bacillus sp., Flavobacterium sp., Microccoccus sp., Sarcina sp. и Thiobacillus sp., които разграждат белтъците, мазнините и въглехидратите. Актиномицетите от родовете Nocardia sp., Thermomonospora sp., Pseudonocardia sp. и Streptomyces sp., са отговорни за разграждането на целулозата и хемицелулозата. Гъбите от родовете Aspregillus sp., Rhizopus sp., Saccharomyces sp., Thricoderma sp. и други, осигуряват биодеградацията на лигнина, лингоцелулозата и целулозата.


При зреенето на компост също участват микроорганизми, но големи значение имат и насекомите, червеите и охлювите. Те спомагат за намаляването на размера на материала и увеличаването на проьозността.


След задържане на температурата на 20°С, компостът е стабилизиран и е на лице 15-50% спад на органиката.


Оптималните концентрации за активността на микрооганизмите са следните:

- Кислород: над 10% (под 5% е лимитиращ фактор)

- Влажност: 50-55% (по 40% се намалява активността на микоорганизмите, а над 60% въздушните пространства се пълнят с вода)

- Температура: между 45-70°С

- Концентрация на биогени: C:N=30:1. При съотношение C:N<20:1 се отделят неприятни миризми и NH3, който е токсичен за растенията. При съотношение C:N>50:1 процесът се забавя от изчерпване на азота.

- рН трябва да е между 6 и 9.


През първата седмица компостът се обръща 2 пъти на ден, а през останалото време – по 1 път на седмица.


3) Престой: компостът трябва да се съхранява на сухо и проветриво място. При наличие на 40-45% влажност се налага допълнително надробяване.

Компостът се приема за стабилизиран, когато усвояването на кислород и отделянето на въглероден диоксид е снижено и не се отчита покачване на температурата. Продуктът мирише на пръст.


<2 mg/g CO2 – много стабилен

5-10 mg/g CO2 – средно стабилен

>20 mg/g CO2 – много нестабилен


Рискови фактори при прилагане:


1) Ако е нестабилизиран, азотът се усвоява основно от микрооганизмите, а при растенията има дефицит и листата пожълтяват

2) Ако има прекалено много азот, той се освобождава в почвата като NH3, който е фитотоксичен

3) Ако кислородът е в ниски концентрации, това води до промени във физико-химичните параметри на почвата и влияе индиректно на растенията. Ако и рН е ниско, се стига до разтваряне на тежки метали.

210 преглеждания
КОНТАКТИ

"СЛАМКА" ООД

София, България

slamka_bg@yahoo.com

+359 883 33 7171

  • Black Facebook Icon
  • Black Instagram Icon

© 2019 by SLAMka